(От
Бруно Репето, доктор по философия)
Когато изучаваме десетте принципа на Ян стил Тайчи
Чуан ние се натъкваме на няколко основни и практични правила като „Опуснете
кръста“ (трети
принцип),
„Потопете раменете и отпуснете лактите“ (пети принцип). И изведнъж между тези правила изниква и доста
абстрактният шести принцип „Използвайте по-скоро Yi вместо сила“. В действителност всички принципи,
включително и двата споменати като примери имат много нюанси, които им придават
дълбоко значение. Но именно шестият принцип е този, които навлиза най-дълбоко,
с корени разпростиращи се към много страни на бойното изкуство Тайчи Чуан, към
китайската медицинина както и към нашето собствено осъзнаване на това как се
движим и използваме телата си през времето и пространството. Тази статия се
занимава с точно тези неща.
Шестият принцип е всъщност този с най-дълго
описание при превода на Джери Карин на „Принципи на грандмайстор Янг Ченфу“ от
Чен Вайминг. Там се обяснява как тялото трябва да е отпуснато и изпънато и
грубата сила не трябва да се използва, за да не би тя /грубата сила/ да
предизвика скелетно-мускулна блокада, която да ни ограничи и забави. /Да
ограничи и забави движенията ни. На практика това се наблюдава при голяма част
от практикуващите бойни спортове – ударите са винаги силни и насечени, няма
изработено умение за контрол и вариативност, за преминаване от едно движение в
друго, скоростта и силата се постигат за сметка на тотална физическа
мобилизация на мускулатурата и енергийните резерви на организма./ Много хора са се мъчили да си преведат какво точно
означава това и много интересна дискусия за точното значение на тези думи може
да бъде намерена в тези две теми на нашия дискусионен форум. /бел. 1 и 2 след
статията дават връзки към тях/.
Какво е „Yi“? За да започнем да разбираме шестият принцип,
ние се нуждаем от определение за „Yi“. Определение за него може да бъде „мисловното
действие или представяне, което води до някакво физическо действие или
резултат“. Обаче не винаги е ясно какво точно е това действие и какъв трябва да
е този резултат по отношение на Тайчи Чуан. „Yi“-то „не
свършва с моментната идея, картина или мисловен импулс. „Yi“ включва обратната
връзка на невроните, мускулите, крайниците, костите при взаимодействието им с
гравитацията, непосредствената заобикаляща среда и противника“. (цитат от Луис Суайм) По отношение на Тайчи
Чуан понятието за проприоцепция може да ни помогне да разберем традиционното
значение на “Yi”.
Дефиницията за
проприоцепция е „несъзнателното усещане на движението и пространственото
ориентиране, възникващо от стимули вътре в самото тялото“. Или с други думи
това е нашето усещане къде тялото ни се намира в пространството и времето.
/Тъй като даденото
определение в статията е твърде кратко и непълно си позволявам да допълня
материала с по-обширно и пълно обяснение на проприоцепцията на български, взето
от мрежата: „Проприорецепция е вътрешното усещане за местоположението на
отделните части на тялото, както и приложената им сила, за да се приведат в
движение. Тя е съзнанието за движение, което произлиза благодарение на
мускулите, ставите и сухожилията. Например, ако се намирате в пълен мрак и не
виждате абсолютно нищо, проприорецепцията ще ви помогне да узнаете
местоположението на крайниците си, това, че сте вдигнали ръка над главата си
или сте я изпънали хоризонтално напред. Чувството, което изпитвате в този
момент е благодарение на информация, подадена от сетивните неврони във
вътрешното ухо и рецепторите в мускулите и ставните сухожилия.
Проприоцепторите се намират в нервите на мускули, стави и
сухожилия, както и във вътрешното ухо. Те са чувствителни и имат функцията да
долавят промени в движението, позицията, съкращаването и приложената сила вътре
в тялото. Биват няколко вида:
Мускулно вретено –
чувствително при промяна в дължината (разтягане на мускулите).
Телца на Голджи –
сетивни нервни разклонения в сухожилията на мускулите, чувствителни при
съкращаването на мускула.
Телца на Пачини –
механорецептори, разположени в кожата и чувствителни при натиск.
В спорта качествената
подсъзнателна проприоцепция и умението да се пази баланс са изключително важни.
Проприoцептивните упражнения са създадени да подобрят целия процес на
себеусещане, който може да бъде разгледан като кръг с обратна връзка.
Мозъкът изпраща
сигнали за контрахиране или отпускане на мускулите. Отговорът от движението
чрез ставите се улавя от сетивната нервна система и се връща обратно до мозъка,
за да може процеса да се повтори като се
добавят евентуални подобрения.“ /
При ходенето например ние сме се научили
от най-ранна възраст да поставяме единия си крак пред другия и да балансираме
телата си докато единия крак е на земята, а другия се движи напред, за да
направи следващата стъпка. Ние не трябва да мислим за това как работи цялото
наше тяло (не само краката), за да
извършваме ходенето. В определен етап ние е трябвало да учим ходене и след
известно практикуване и правейки грешки (препъвания и падания), ние сме се поучили от тях и сега просто
го правим, без да мислим. При практикуване на Тайчи Чуан ние се учим да
изпълняваме последователности от позиции, учим се благодарение на обратната
връзка, която ни предоставят нашите учители и колеги практикуващи, за
извършваните от нас грешки и се стремим да ги поправим.
Докато практикуваме
някои от най-трудните позиции и се стремим да ги изпълним правилно, както и с
ходенето, ние в същото време можем да направим някои други позиции почти
безгрешно и което е още по добре – ние вече сме в състояние да ги изпълним и
без да мислим. Този начин на изпълнение на позициите /безгрешно и без мисъл/
обезателно изисква да знаем точно къде е нашето тяло във времето и
пространството по всяко време на изпълнението. Както и при ходенето, ние се
стремим да нямаме нужда да гледаме къде отива единия ни крак, ако бедрото ни е
правилно разтворено и ориентирано, а раменете са на правилното място. И когато
трябва да пренесем тежестта на тялото повече не ни е необходимо да проверяваме
дали коляното ни следва посоката на пръстите на крака. По същия начин ние знаем
колко точно далече да пренесем тежестта на тялото си, така че центъра на
тежестта ни да е на правилното място точно зад възглавничката на стъпалото на
поддържащия ни крак.
И така след толково много дребни детайли
ние сме най-сетне в позицията. Но наистина мислехме ли за тези всички неща
докато заставахме в нея? Може би когато сме я заучавали сме мислели. Ако
предположението ни, че можем да изпълним тази позиция (почти) безгрешно е вярна, то тогава ние
наистина не мислим. И което е
най-важното ние можем да реагираме почти автоматично с да кажем отклоняваща
маневра в ляво ако някой ни налети, и с нужната енергията, която изисква тази
ситуация. Ние имаме намерението да се защитим и да контролираме атаката на
противника си. И ние действаме. Идеята за защита в съзнанието ни ни кара да действаме, а проприоцепцията ни
позволява да изпълним успешно позицията - тоест правилно и ефективно. По
нататък в „Тайчи Класиката“ се казва: „Само бъдейки изключително мек, човек е
способен да постигне изключителна твърдост.“ Това се постига с възможно най-малкото прилагане на сила.
Ако прилагаме сила, то ние създаваме
блокажи в тялото си и силата, която генерираме може лесно да бъде пренасочена и
контролирана. Така че Шестият принцип ни насочва да използваме нашето „Yi“, без да
прилагаме сила, така че
безупречно да изпълним нужните движения за успешен контрол на идващата заплаха.
Заключение. Автоматизираните действия
за отговор на атака, или просто действията при практикуването на позиции се
постигат за години постоянна
практика, така че да се запечатат в мускулната памет. Благодарение на
проприоцепцията позициите се развиват и усъвършенстват, а съзнанието ни прави
изпълнението им автоматично. „Думата „Yi“ означава намерение, мисъл или мислене, идея. При
практикуването на Тайчи Чуан „да оставиш Yi да води тялото“ означава, че ти първо трябва да имаш
ясна идея и определено намерение за това какво ще правиш в съзнанието си и след
това да накараш тялото си съответно да го направи. Понякога Yi просто означава
за коя част от тялото трябва да мисли ума или да съсредоточите вниманието си.“ (цитат от Янг
Ютинг, 1887-1982, майстор на северен Ву стил Тайчи Чуан)
Така
че ние виждаме как съзнанието ни направлява тялото ни да предприеме съответно
действие, което ние виждаме и наблюдаваме, докато го изпълняваме, получаваме
обратна връзка къде отива движението и съответно правим поправки и всичко това
ние правим с намерението да постигнем цел. Мускулната памет наработена чрез
дългата практика ни дава способност автоматично да изпълняваме необходимата
последователност от движения, а проприоцепцията е това /този механизъм/, който
ни иформира за това колко добре изпълняваме тези движения.
Бруно Репето е ученик на Майстор Ян
Джун. Има десет години практика по Тайчи, учител по семеен Ян стил и продължава
да се учи.
Малко
мои разсъждения по темата. Първо думата „intention” или на български
„интент“ не отразява добре китайския термин. Да, тя включва първоначалната
идея, намерение, нагласа в съзнанието на човек да се защити от идваща към него
заплаха. Но липсва наличието на изграден механизъм за визуална оценка и реакция на мозъка и тялото и то
координирана, правилна комплексна реакция, която логиката на шестия принцип
предполага да е налице. Или образно казано колкото и голям „интент“ да имам да
полетя, и да си го представям и да се напъвам мислено това няма как да стане
ако нямам крила.
Шестият принцип „Използвайте по-скоро Yi
вместо сила“ според мен на български би звучал много по-добре ако използваме
думата „умение“. Умението е нещо, което произлиза от ума. Или шестият принцип
би звучал на български така: „използвайте по-скоро умение вместо сила.“
Умението има по-широк и комплексен смисъл от „намерение“, то предполага психическа
нагласа, наличието на определен набор
техники плюс и някакво достатъчно добро ниво на владеенето им.
Тоест и пропрециотивният механизъм за
контрол на тялото и изграждането на нервно-мускулни вериги и мускулна памет
чрез практиката и обратна връзка със съзнанието, непрекъснатото „присъствие“ на
съзнанието в обучителния процес, а после липсата му при вече възникналата
автоматизация са елементи на този т.нар. „интент“ или умение. Но за разлика от
българската, английската дума при превода си не дава нужната представа за това.
Друг важен
момент за мен е „отсъствието“ на сила.
На английски „coarse strength should not be used“ означава да не ползваме груба физическа
сила в абсолютен смисъл, сила като от щанги и подобни силови упражнения понеже
е невъзможно с нея да преодолеете един едър, силен превъзхождащ ви физически
човек. Но това не значи, че не трябва да се използва сила въобще. Ако нямате
никаква сила той просто ще ви прегази като камион. Но сила на точното място и
време – да, такава координирана, добре контролирана и рафинирана сила трябва
имаме и да използваме и тогава ще можем да бъдем и твърди и меки в зависимост
от това какво ни трябва.
