Съзнанието и Yi

(От Бруно Репето, доктор по философия)

Когато изучаваме десетте принципа на Ян стил Тайчи Чуан ние се натъкваме на няколко основни и практични правила като „Опуснете кръста“ (трети принцип), „Потопете раменете и отпуснете лактите“ (пети принцип). И изведнъж между тези правила изниква и доста абстрактният шести принцип „Използвайте по-скоро Yi вместо сила“. В действителност всички принципи, включително и двата споменати като примери имат много нюанси, които им придават дълбоко значение. Но именно шестият принцип е този, които навлиза най-дълбоко, с корени разпростиращи се към много страни на бойното изкуство Тайчи Чуан, към китайската медицинина както и към нашето собствено осъзнаване на това как се движим и използваме телата си през времето и пространството. Тази статия се занимава с точно тези неща.

Шестият принцип е всъщност този с най-дълго описание при превода на Джери Карин на „Принципи на грандмайстор Янг Ченфу“ от Чен Вайминг. Там се обяснява как тялото трябва да е отпуснато и изпънато и грубата сила не трябва да се използва, за да не би тя /грубата сила/ да предизвика скелетно-мускулна блокада, която да ни ограничи и забави. /Да ограничи и забави движенията ни. На практика това се наблюдава при голяма част от практикуващите бойни спортове – ударите са винаги силни и насечени, няма изработено умение за контрол и вариативност, за преминаване от едно движение в друго, скоростта и силата се постигат за сметка на тотална физическа мобилизация на мускулатурата и енергийните резерви на организма./ Много хора са се мъчили да си преведат какво точно означава това и много интересна дискусия за точното значение на тези думи може да бъде намерена в тези две теми на нашия дискусионен форум. /бел. 1 и 2 след статията дават  връзки към тях/.

Какво е „Yi“? За да започнем да разбираме шестият принцип, ние се нуждаем от определение за „Yi“. Определение за него може да бъде „мисловното действие или представяне, което води до някакво физическо действие или резултат“. Обаче не винаги е ясно какво точно е това действие и какъв трябва да е този резултат по отношение на Тайчи Чуан. „Yi“-то „не свършва с моментната идея, картина или мисловен импулс. „Yi“ включва обратната връзка на невроните, мускулите, крайниците, костите при взаимодействието им с гравитацията, непосредствената заобикаляща среда и противника“. (цитат от Луис Суайм) По отношение на Тайчи Чуан понятието за проприоцепция може да ни помогне да разберем традиционното значение на “Yi”.

Дефиницията за проприоцепция е „несъзнателното усещане на движението и пространственото ориентиране, възникващо от стимули вътре в самото тялото“. Или с други думи това е нашето усещане къде тялото ни се намира в пространството и времето.

/Тъй като даденото определение в статията е твърде кратко и непълно си позволявам да допълня материала с по-обширно и пълно обяснение на проприоцепцията на български, взето от мрежата: „Проприорецепция е вътрешното усещане за местоположението на отделните части на тялото, както и приложената им сила, за да се приведат в движение. Тя е съзнанието за движение, което произлиза благодарение на мускулите, ставите и сухожилията. Например, ако се намирате в пълен мрак и не виждате абсолютно нищо, проприорецепцията ще ви помогне да узнаете местоположението на крайниците си, това, че сте вдигнали ръка над главата си или сте я изпънали хоризонтално напред. Чувството, което изпитвате в този момент е благодарение на информация, подадена от сетивните неврони във вътрешното ухо и рецепторите в мускулите и ставните сухожилия.

Проприоцепторите  се намират в нервите на мускули, стави и сухожилия, както и във вътрешното ухо. Те са чувствителни и имат функцията да долавят промени в движението, позицията, съкращаването и приложената сила вътре в тялото. Биват няколко вида:

Мускулно вретено – чувствително при промяна в дължината (разтягане на мускулите).

Телца на Голджи – сетивни нервни разклонения в сухожилията на мускулите, чувствителни при съкращаването на мускула.

Телца на Пачини – механорецептори, разположени в кожата и чувствителни при натиск.

В спорта качествената подсъзнателна проприоцепция и умението да се пази баланс са изключително важни. Проприoцептивните упражнения са създадени да подобрят целия процес на себеусещане, който може да бъде разгледан като кръг с обратна връзка.

Мозъкът изпраща сигнали за контрахиране или отпускане на мускулите. Отговорът от движението чрез ставите се улавя от сетивната нервна система и се връща обратно до мозъка, за да може  процеса да се повтори като се добавят евентуални подобрения.“ /

При ходенето например ние сме се научили от най-ранна възраст да поставяме единия си крак пред другия и да балансираме телата си докато единия крак е на земята, а другия се движи напред, за да направи следващата стъпка. Ние не трябва да мислим за това как работи цялото наше тяло (не само краката), за да извършваме ходенето. В определен етап ние е трябвало да учим ходене и след известно практикуване и правейки грешки (препъвания и падания), ние сме се поучили от тях и сега просто го правим, без да мислим. При практикуване на Тайчи Чуан ние се учим да изпълняваме последователности от позиции, учим се благодарение на обратната връзка, която ни предоставят нашите учители и колеги практикуващи, за извършваните от нас грешки и се стремим да ги поправим. 

Докато практикуваме някои от най-трудните позиции и се стремим да ги изпълним правилно, както и с ходенето, ние в същото време можем да направим някои други позиции почти безгрешно и което е още по добре – ние вече сме в състояние да ги изпълним и без да мислим. Този начин на изпълнение на позициите /безгрешно и без мисъл/ обезателно изисква да знаем точно къде е нашето тяло във времето и пространството по всяко време на изпълнението. Както и при ходенето, ние се стремим да нямаме нужда да гледаме къде отива единия ни крак, ако бедрото ни е правилно разтворено и ориентирано, а раменете са на правилното място. И когато трябва да пренесем тежестта на тялото повече не ни е необходимо да проверяваме дали коляното ни следва посоката на пръстите на крака. По същия начин ние знаем колко точно далече да пренесем тежестта на тялото си, така че центъра на тежестта ни да е на правилното място точно зад възглавничката на стъпалото на поддържащия ни крак. 

И така след толково много дребни детайли ние сме най-сетне в позицията. Но наистина мислехме ли за тези всички неща докато заставахме в нея? Може би когато сме я заучавали сме мислели. Ако предположението ни, че можем да изпълним тази позиция (почти) безгрешно е вярна, то тогава ние наистина не мислим. И което е най-важното ние можем да реагираме почти автоматично с да кажем отклоняваща маневра в ляво ако някой ни налети, и с нужната енергията, която изисква тази ситуация. Ние имаме намерението да се защитим и да контролираме атаката на противника си. И ние действаме. Идеята за защита в съзнанието ни ни кара да действаме, а проприоцепцията ни позволява да изпълним успешно позицията - тоест правилно и ефективно. По нататък в „Тайчи Класиката“ се казва: „Само бъдейки изключително мек, човек е способен да постигне изключителна твърдост.“ Това се постига с възможно най-малкото прилагане на сила. Ако прилагаме сила, то ние създаваме блокажи в тялото си и силата, която генерираме може лесно да бъде пренасочена и контролирана. Така че Шестият принцип ни насочва да използваме нашето „Yi“, без да прилагаме сила, така че безупречно да изпълним нужните движения за успешен контрол на идващата заплаха.

            Заключение. Автоматизираните действия за отговор на атака, или просто действията при практикуването на позиции се постигат за години постоянна практика, така че да се запечатат в мускулната памет. Благодарение на проприоцепцията позициите се развиват и усъвършенстват, а съзнанието ни прави изпълнението им автоматично. „Думата „Yi“ означава намерение, мисъл или мислене, идея. При практикуването на Тайчи Чуан „да оставиш Yi да води тялото“ означава, че ти първо трябва да имаш ясна идея и определено намерение за това какво ще правиш в съзнанието си и след това да накараш тялото си съответно да го направи. Понякога Yi просто означава за коя част от тялото трябва да мисли ума или да съсредоточите вниманието си.“ (цитат от Янг Ютинг, 1887-1982, майстор на северен Ву стил Тайчи Чуан)

            Така че ние виждаме как съзнанието ни направлява тялото ни да предприеме съответно действие, което ние виждаме и наблюдаваме, докато го изпълняваме, получаваме обратна връзка къде отива движението и съответно правим поправки и всичко това ние правим с намерението да постигнем цел. Мускулната памет наработена чрез дългата практика ни дава способност автоматично да изпълняваме необходимата последователност от движения, а проприоцепцията е това /този механизъм/, който ни иформира за това колко добре изпълняваме тези движения.

Бруно Репето е ученик на Майстор Ян Джун. Има десет години практика по Тайчи, учител по семеен Ян стил и продължава да се учи.

Малко мои разсъждения по темата. Първо думата „intention” или на български „интент“ не отразява добре китайския термин. Да, тя включва първоначалната идея, намерение, нагласа в съзнанието на човек да се защити от идваща към него заплаха. Но липсва наличието на изграден механизъм за визуална оценка и реакция на мозъка и тялото и то координирана, правилна комплексна реакция, която логиката на шестия принцип предполага да е налице. Или образно казано колкото и голям „интент“ да имам да полетя, и да си го представям и да се напъвам мислено това няма как да стане ако нямам крила. 

Шестият принцип „Използвайте по-скоро Yi вместо сила“ според мен на български би звучал много по-добре ако използваме думата „умение“. Умението е нещо, което произлиза от ума. Или шестият принцип би звучал на български така: „използвайте по-скоро умение вместо сила.“ Умението има по-широк и комплексен смисъл от „намерение“, то предполага психическа нагласа, наличието на  определен набор техники плюс и някакво достатъчно добро ниво на владеенето им.

 

Тоест и пропрециотивният механизъм за контрол на тялото и изграждането на нервно-мускулни вериги и мускулна памет чрез практиката и обратна връзка със съзнанието, непрекъснатото „присъствие“ на съзнанието в обучителния процес, а после липсата му при вече възникналата автоматизация са елементи на този т.нар. „интент“ или умение. Но за разлика от българската, английската дума при превода си не дава нужната представа за това. 

Друг важен момент за мен е „отсъствието“ на сила.  На английски „coarse strength should not be used“ означава да не ползваме груба физическа сила в абсолютен смисъл, сила като от щанги и подобни силови упражнения понеже е невъзможно с нея да преодолеете един едър, силен превъзхождащ ви физически човек. Но това не значи, че не трябва да се използва сила въобще. Ако нямате никаква сила той просто ще ви прегази като камион. Но сила на точното място и време – да, такава координирана, добре контролирана и рафинирана сила трябва имаме и да използваме и тогава ще можем да бъдем и твърди и меки в зависимост от това какво ни трябва.

Тай Чи - Бавното Движение

 

Доста хора гледат много бавните и внимателни движения и се чудят как те въобще може да постигат нещо. Не е ли по добре по-бързо и по силно да се правят нещата отколкото леко и бавно? Тази статия е отговор на този въпрос.

Има няколко много добри причини да се използват бавни и леки движения като средство за развитие на координацията. Може би най-интересната от тях  (и аз ще започна с нея) се основава на един не много известен принцип наречен „правило на Вебер-Фехнер“. Той описва връзката между величината на специфичното дразнение и способността на мозъка да усеща разликата при различно количество на дразнение. Основната връзка е, че при увеличаване на дразнението способността на мозъка да различи различни степени на дразнение намалява. /Тоест ако да речем мозъка прави разлика между 5% и 10% дразнение разлика 5%, то между 20% и 30% мозъка не различава 10% разлика, а по-малко./ Това е една проста за разбиране идея. Представете си, че сте в тъмна стая и в нея има запалена само една свещ. Ще бъде много лесно да усетите разликата ако бъде прибавена още една запалена свещ. Но ако в стаята светят 200 свещи и вие добавите още една, то тогава вие въобще няма да усетите разлика в светлината при добавяне на 201-вата свещ.

Това правило работи при всички сензорни усещания, включително усещането на мускулното усилие. Представете си, че държите в ръка картоф тежък 1 кг докато сте със завързани очи. Ако една муха кацне през това време на картофа вие няма да усетите никаква разлика, но ако кацне малка птичка тогава ще я усетите. А сега си представете, че държите 20 кг картоф. Пак по същата логика вие няма да усетите разлика ако върху него кацне малката птичка. По-скоро ще усетите разлика ако върху картофа кацне орел. Тоест логиката е, че увеличавайки теглото на картофа от 1 на 20 кг ние ставаме двадесет пъти по-нечувствителни към промяната в количеството на мускулната сила, която използваме, за да вдигнем тежестта.

Защо ни интересува това? Защото ако искаме да направим движенията си ефективни ние трябва да знаем, кога влагаме в тях повече от нужната сила. Ако вие забавите скоростта /тоест скоростта се явява дразнение за мозъка/ и по този начин увеличите разделителната способност на мозъка да усеща разликите при различно ниво на мускулно натоварване, то по този начин вие увеличавате способността на мозъка да усети и корегира всеки потенциален излишък на мускулна сила и ненужно усилие. 

 

Представете си, че всеки път когато искате да разгънете бедрото си вие в същото време леко контрактирате и свиващите мускули вместо да ги отпускате. Това означава, че мускулите ви получават разностранни команди по едно и също време и вместо свивачите да се отпуснат в нужния момент те оказват съпротивление на сгъващите мускули и ги карат да работят повече. Вие много по-лесно ще можете да усетите и подтиснете тази паразитна контракция ако се движите много бавно и леко. Обратното – ако се движите бързо и силово то вие никога няма да сте в състояние да усетите и поправите този проблем.

Ето и друга причина за бавните и леки движения. В предишна статия обсъждахме как прецизните движения зависят от добрата „проприоцептивна карта“. Като казвам „карта“ имам предвид тази физическа част от мозъка, която е отговорна за контрола и усета за движение във всяка част на тялото. Тези дялове на мозъка си запаметяват или „картографират“ нови невронни връзки /нервно-мускулни вериги/ като отговор на физическата практика и на сензорната обратна информация. Например ако човек свири на пиано десет години то частта от мозъка която усеща и контролира движенията на пръстите ще бъде много по сложно и гъсто „окабелена“ /с нервно-мусуклни вериги/ и дори ще нарастне.

При прилагане на „правилото на Вебер-Фехнер“ ние сме установили, че леките движения водят до по-точно и с по-висока разделителна способност възприемане на механиката на движението. Или с други думи мозъка има много по детайлна и прецизна информация за изработка на картата на движението. Картата се изгражда по-ясна и с по-голяма резолюция. Все едно щраквате бутона за увеличение на Гугъл Мапс. Има много повече детайли, виждат се и страничните улици, има много повече информация как да се движи тази става.

Така че бавните, леки движения ще направят вашите „карти“ по ясни. Ще ви помогнат да се разширят и да обхванат по-голяма територия, понеже бавните движения са и най-добрия метод за „изследване на територия“ при нови движения. Вашата Централна Нервна Система по начало е „заплашена“ от новите движения /заплашена в смисъл затруднена/ или от движения, които не сте извършвали от години. Тя няма да ви позволи да извършите нови неща ако преди това не ги направите бавно и леко. 

 

През Средновековието картите на света са представяли голямата част от Европа в средата, а по четирите края слагали надпис – там има дракони. Картите за движение в мозъка ви започват да изглеждат изглеждат по подобен начин докато остарявате. Сигурните и познати райони от тях стават все по-малки и малки, а непознатите „територии“ все по-големи. Гледойте едно малко дете как си играе на площадката за 10 минути и със сигурност ще видите доста движения, които вие не сте извършвали от години и са „извън картата ви“. Ако искате отново да посетите тези „територии“ /тоест да правите движенията, които извършва детето/ по-добре да започнете да ги правите бавно и леко. Правилото важи не само за трудни и опасни маневри като циганско колело или задно салто, ами и за обикновени всекидневни движения като обръщане на главата, за да да погледнем назад или пълен клек до долу. 

 

Има голямо разнообразие от начини, по които да направим тези прости движения, стотици различни ъгли за въртене на ставите както и буквално милиони нервно-мускулни вериги, които да активираме, за да изпълним движенията. Докато човек остарява той ползва все по-малко от тези въможности за движение докато накрая се ползва само ограничен набор. Например има голяма възможност 1-2 от гръбначните ви прешлени почти никога да не са се завъртали надясно. Или може би има определен ъгъл на завъртане на бедрото, който несъзнателно избягвате да кажем 30 градуса сгъване плюс 10 градуса външно въртене плюс 15 градуса отвеждане навън. Може би този ъгъл е станал проблемен след операция на крака преди десет години. Вашата ЦНС се е приучила да го избягва и това се е привърнало в навик. Сега благодарение на тази „сензорно-моторна амнезия“ това движение е станало нещо като „мъртва зона“ или „бермудски триъгълник“ във вашата двигателна карта.

Ако искате въобще да намерите тази мъртва зона на картата вие трябва да се движите бавно и съсредоточено понеже всяко по-бързо движение ще активира обичайните нервно-мускулни вериги  и движението ще бъде прехвърлено към тях за контрол, като „мъртвата зона“ ще се прескочи. А когато все пак намерите тази зона вие ще искате да навлезете бавно в нея понеже меките тъкани в ставата поради годините на неизползване са станали по стегнати и грапави. 

Още една причина за да се движите бавно и леко е за да имате време да извършвате движението изследвайки го и да обърнете внимание и на най-малките детайли. Да станеш по-координиран означава всъщност да се презапишат нервно-мускулните вериги, /софтуера/  които контролират движението, което е пример за процес познат под името „нервно-пластичност“. Нервно-пластичността представлява способността на мозъка да се променя /препрограмира/. Според Майкъл Мерцених и други изтъкнати учени в областта на неврологията, вниманието и осъзнаването са двете важни предпоставки, за да проработи „нерво-пластиката“. С други думи вашият мозък има много по големи възможности да стане добър в извършването на определена дейност ако вие сте съсредоточен и обръщате голямо внимание на това което вършите. Бавното движение ще подпомогне важата способност да обръщате внимание и да се съсредоточавате в точно това, което правите докато го правите.

Трябва да отбележа, че най-голям скок в обучението си на движения човек прави в първите две години от живота си, период когато всички движения са бавни, изпълнени с любопитство и опознаващи. В същност Моше Фелденкрайст основава голяма част от своя метод на наблюденията и изучаването на моториката на движението на малки деца.

Също много голяма част от елитните спортисти, музиканти и практикуващи бойни изкуства използват бавните движения като метод за развитие на техните умения. Бен Хоган, Моника Селеш и съм сигурен още много други сега използват бавни движения като важна част от тренировъчната си практика. Вероятно и Тайгър Уудс ги използва и може би дори и за играта си на голф. Дори олимпийските щангисти - най-мощните атлети в света прекарват доста време за подобряване на техниката си като ползват само дръжка на метла.

Разбира се в определен момент вие ще ускорите движенията и ще прехвърлите уменията си в по-реални приложения, но трябва да е ясно, че бавното движение дава такива големи предимства, които никоя друга форма на практика не може да даде.

превод от: https://www.bettermovement.org/2010/why-practice-slow-movement/
Todd Hargrove