Механиката и
структурата в бойните изкуства срещу фитнеса и силата
Много школи в
бойните изкуства наблягат на фитнеса и тренирането за сила. Доброто раздвижване
задейства ендорфините и хората излизат от залата чувстващи се добре и щастливи,
с намалени нива на стреса и общо чувство за удоволетворение. Да си в добра
форма винаги кара човека да се чувства добре. Понякога фитнес тренировката може
да се състои от циклични упражнения или пък упражнения изпълнявани в бърза
последователност. Докато аз със сигурност съм привърженик на добрата форма и
силата, то не съм въобще съгласен да се пренебрегват добрата механика на тялото
и структурата, за да правиш фитнес.
Има една
наложена заблуда сред хората, че за да бъдеш в състояние да се защитиш от
агресор трябва да си в супер физическа форма, тъй като боя е много интензивно
физически и енергоемко занимание. Да, наистина има много предимства на това да
си в добра атлетична и силова форма, но е много по добре от гледна точка на
самозащитата да си в състояние да удариш някой веднъж и да го свалиш, отколкото
да си построил тренировката си върху техники състоящи се от 10 и повече удара,
които да неутрализират противника.
Също така трябва
да си даваме сметка, че има много голяма разлика между самозащитата и регламентирания бой. Най-важната разлика е,
че самозащитата е законна, докато
регламентирания бой /на улицата/ не е /във Великобритания това е незаконно/. За да има регламентиран бой е нужно
съгласието на двамата участника да „оправят“ нещата помежду си, а при
самозащита едната страна няма желание да се бие, но другата страна я
принуждава.
При положение на
самозащита, когато вие искрено вярвате, че сте застрашен или има агресия срещу
вас с цел да ви наранят, то тогава вие имате законно право да ударите първи,
въпреки че след това трябва да давате добри обяснения защо сте постъпили така и
какво ви е дало основание да смятате, че сте били в опасност. /Става въпрос за
закона във Великобритания/. Има много широка заблуда сред хората, че за да можете
да се защитаваш трябва да се научиш много добре да се биеш.
Боят е това,
което правиш обикновено, когато всичко друго се е провалило. Боят е последния
инструмент, до който прибягваш в добрата система за самозащита. Много малко
хора разбират това. Дори самият Брус Ли, които е може би най-известната в
западния свят звезда и разпространител на бойните изкуства, говори повече за
„боя“ отколкото за самозащита, тъй като е учавствал в доста улични сбивания и е
приел няколко предизвикателства. Без да се обижда Брус Ли, но човек не се бие
ако целта му е просто самозащита. Биеш се ако имаш голямо его и нещо за
доказване. Ако обаче човек попадне в ситуация на самозащита и реши да удари
първи, то той трябва да има достатъчна сила на удара, за да реши ситуацията с
един удар. Със сигурност не искаш да удряш противника 10-20 пъти. Ими и други
важни неща освен силата на удара като отвличане на вниманието, малко познаване
на слабите зони, как да се позиционираш добре, за да имаш предимство и да
прикриеш удара както и други неща, които няма да коментираме тук.
Ако човек реши
да предприеме този превантивен удар и иска той да проработи, то тогава ние се
нуждаем от наистина добра механика на тялото, за да можем да внесем в
противника колкото може повече тегло на тялото и ускорение, за да постигнем
възможно най-голяма сила на съприкосновение с мишената. Нуждаем се също от
много добра структура в момента на удара, за да не се „разпилее“ част от силата
било при огъване на китката или пък защото рамото ти се е извадило... Това се
нарича „добра техника“. Също така ако пред вас са повече от един противник
сигурно е, че не искате да удряте всеки един по 10 или повече пъти.. Искате да
ударите всеки по един път и да се надявате, че няма да стане след това.
За да имате
добра механика и структура на тялото, част от тренировката трябва да бъде бавна, на много ниска скорост с цел да се уверите и проверите дали
всичко е наред. Много е трудно да се корегират грешки, когато всичко се прави
постоянно на пълна скорост. Това е и причината много от традиционните стилове
да тренират бавно, така че инструктора
да е в състояние да поправя постоянно и да се увери, че всичко се движи
правилно. Да направиш 50 бързи удара на лапи не върши работа. Това може да не е
проблем за някой с вече изградена добра техника, дори той ще си подобри
издържливостта. Но е проблем за този, който учи в момента техниката. Дори и
много напредналите от време на време трябва да тренират на много ниска скорост,
за да се уверят че някои лоши навици не са се прокраднали заедно със скоростта
и за да направят още подобрения. Тай Чи е класически пример за това. Там се
тренира бавно, но практикуващ, който тренира Тай Чи като бойно изкуство може да
бъде и бърз като светкавица, когато е нужно.
Също така ако първо
се научат добрата механика на тялото и структура е много лесно след това да
се добави скорост, тъй като всичко в тялото се движи максимално ефективно.
Обратното е много трудно. Ако първо правите нещата на скорост, получавате много
лоши навици, по отстраняването на които, след това специално трябва да се
работи и да изградите други, за да се оправят нещата.
Един от
най-влиятелните фактори, които поставят ударението върху фитнеса за сметка на
добрата техника през последните години е развитието на бойните спортове и ММА.
На ММА двубоите се срещат двама атлети приблизително с еднаква подготовка, в
една категория, по взаимно съгласие, бият се по унифицирани правила в
относително сигурна обстановка. Със сигурност това е едно състезание по
издържливост, в което фитнеса безспорно играе голяма роля. Разбира се и ММА
състезателите отделят много време за работа върху техниката и я имат на високо
ниво, но за голямата част от неопитните зрители остава впечатлението, че мача
се реша най-вече от фитнеса.
Друг влиятелен
фактор са филмите, в които добрия и лошия се налагат един друг невъзможно дълго
време и понасят удари невъзможни за човек. Това също налага представата в
зрителите, че фитнеса решава всичко.
Този подход с
предимствено трениране на фитнеса и силата е много характерен за т.нар. „Мак
Доджота“ – Макдонълдс Доджота или Доджота „ширпотреба“. Нищо неподозиращите
ученици приемат фитнеса за водещ пред добрата механика и структура на тялото,
когато в това ги убеждава човек в готина униформа, наричащ себе си „майстор“ и
рекламиращ добре. А още повече, че тези неща се потвърждават от филмите и
спорта по телевизията. Но това е просто начин да се скрие лошата техника...
Ученикът свършва тренировката в приповдигнато настроение, ендорфините
циркулират, той се чувства добре, потренирал е добре и щом се чувства така
значи школата е супер.
Ироничнота в
цялата работа е, че тренировката за добра механика и структура също може да е
много натоварваща, много добра като фитнес натоварване и не по малко
изморителна, както всеки практикуващ традиционен стил знае. Но ако искате да
изградите бързо разрастваща се „франчайз“ организация и да направите много пари, то по-лесно
е да „произведете“ фитнес инструктори, които изглеждат добре, отколкото да
тренирате технически добри инструктори. По този начин имате все повече пари от
всяко следващо присъединено доджо.
Често казват, че
хората в наше дни не искат да се напрягат много за степените си и желаят да ги
получават по-лесно, но мисля, че това не е съвсем честно спрямо тях. За
незнаещия ученик един здрав, атлетичен, бързо движещ се инструктор изглежда
като идеала за майстор. Той изглежда наистина като филмовия герой или спортиста
от екрана. Незнаещият ученик не знае недостатъците на техниката на този
инструктор просто защото не знае какво всъщност представлява истинската добра
техника. За да сме честни трябва да кажем и че голямата част от тези
инструктори също не знаят какво трябва да представлява добрата техника, тъй
като и самите те са били тренирани по
този начин. А незнаещият ученик излиза от залата доволен от извършеното трениране
и дори и не подозира че нещо не е наред или дори липсва в тренировката...
Източник:
