10 основни принципa в Ян стил Тай Дзи Цюан

1.   Бъди пуст и проводим, съхранявайки енергията (духа) на върхa, на главата.
2.   Леко прибери гърдите и разтегни гърба.
3.   Разхлаби кръста.
4.   Различавай ясно „пълно” и „празно”.
5.   Отпусни раменете и лактите.
6.   Използвай мисълта (или мисленето), а не мускулната сила.
7.   Свържи горното и долното.
8.   Вътрешното и външното се сливат.
9.   Съедини движенията едно с друго без прекъсване.
10. Намери покоя в лоното на движението и движение в лоното на покоя.

Принципи и основни положения на Ян стил Тай Дзи Цюан

1.   Съхрани светла, чувствителна енергия на върхa на главата.
2.   Концентрирай линията на погледа.
3.   Прибери леко гърдите и заобли леко гърбa.
4.   Отпусни раменете и дръж лактите като окачени.
5.   Леко заобли китките и дръж пръстите изправени.
6.   Цялото тяло трябва да е изправено и да се намира в равновесие.
7.   Прибери леко навътре точка „уей лю” (намира се на върхa, на опашната кост).
8.   Разхлаби корема и областта на чатала (между краката).
9.   Коленете трябва да изглеждат отпуснати, но да не са отпуснати в действителност.
10. Стъпалата трябва да се съединяват със земята.
11. Различавай ясно „осезаемо” и „неосезаемо” („пълно” и „празно”).
12. Горните и долните части на тялото трябва да следват една след друга; цялото тяло трябва да действа като едно (когато се движиш, всичко в тебе се движи, когато си неподвижен, всичко в теб е неподвижно).
13. Обединявай вътрешно и външно, дишането трябва да бъде естествено (вдишвай, за да вдишаш, издишай, за да издишаш).
14. Използвай намерението на разума, но не използвай външна, мускулна сила.
15. Ци трябва да циркулира по цялото тяло, разделяйки твоите действия на горни и долни (събирайки се в основата на гръбнака, спускайки се в Дан Тиен).
16. Намерението на разума и Ци трябва да са неразделими.
17. Всички пози и движения трябва да са съгласувани помежду си. Не „отлепвай” и не излагай пред противника гърбът си; цялото тяло трябва да бъде отворено (релаксирано) и да се чувства удобно.
18. Всички пози трябва да се изпълняват еднакво (не твърде бързо, не твърде бавно), непрекъснато и в единна последователност, като това се отнася както за външната страна на нещата, така и за вътрешната енергия и намерението на разума.
19. Начинът нa движение трябва да бъде свободен от недостатък и излишък; винаги да има стремеж за запазване на равновесие и изправено положение на тялото.
20. Съхранявай функционалността на използването, но не го показвай (подчертавай).
21. В движението търси спокойствие (спокоен разум, освободен от мисли и вълнения); в спокойствието търси движение ( мобилизирай вътрешната Ци).
22. Лекотата води до подвижност, подвижността води до движение, движението води до изменение.
 

Туи Шоу:

Плавност, прилепване, следване, промяна, атака.  Всички стави трябва да са отворени и винаги трябва да има ясна идея за приложението на всяко движение.

Принципи в Тай Дзи Цюан

Принципи на формата

1.                                         Отпускане на корема и диафрагмата. Отпускане на тежестта в дантиен. Това позволява на диханието да се спусне до долния дантиен, на  3 цуна под пъпа и един цун навътре в тялото. Може да се постигне в статична позиция – събрани крака и изправен гръбнак, като ръцете са поставени една върху друга върху дантиена. При мъжете  - лявата отгоре, при жените – дясната. Да се усеща как отпуснатият корем при вдишване и издишване се разширява и свива. От отпускането на корема зависи цялостното отпускане на тялото и изграждането на връзките между центъра на дантиена и периферията на формата. При концентрация в дантиен се обединява жизнения център с присъщата му сексуална енергия – дзин, диханието – ци и духа – шън. За да се включи шън е необходимо погледът да се отправи също към точката на дантиена без да се навежда главата. В началото очите може да се затворят за улеснение.

2.                                    Изправяне на гръбнака. Осъществява се  при подвиването на опашната кост напред и навътре и избутването на главата леко назад и нагоре – така сякаш някой ни избутва в областта на горната устна. Този принцип създава усещането за мистичната ос между небето и земята и помага за центриране на тежестта на тялото и обединяване на усещането за силата. Ако гръбнакът не е прав не може да се използва силата на цялото тяло. Важно е да се знае, че при всеки поглед надолу главата несъзнателно се навежда и така се нарушава принципът. Затова, погледът е свързан с горната ръка при движението, а тази която е долу се слуша. Изправеният гръбнак осигурява възможността на култивираната енергия да навлезе в пронизващия канал в средата на гръбнака и да пропусне диханието в костния мозък.

3.                                    Отпускане на ръцете, раменете и лактите. Отпускането на раменете помага за изтичане на напрежението от тялото и нахлуване на енергия в ръцете. Мускулното напрежение блокира каналите на ци и създава чувство за дискомфорт и парене там където енергията е в застой. Осигурява се възможност за връзка на ръцете с дантиен.

4.                                    Затваряне на гърдите и отваряне на гърба. Осигурява отпускане на диафрагмата и диханието и усещане на силата отзад. Освобождава напрежението в гърдите и плещите. Постига се като се закръглят раменете леко напред. При движение този принцип се нарушава щом се заключат раменете и загубим чувството за закръгленост отпред. Изгражда се в статична позиция – джанджуан (да прегърнеш дървото).

5.                                    Главата да е окачена отгоре. Създава усещане за леката и чувствителна енергия на върха на главата и окачване на тялото в областта на 7 шиен прешлен. Осъзнава се силата нагоре и лекотата в тялото. Езикът опира в небцето леко и се отделя слюнка, която трябва мислено да отправяме към долния дантиен. Това е така наречената “медена роса”, която съдържа необходимите съставки за алхимични промени в тялото.

6.                                    Отпускане на кръста и бедрата. От това зависи връзката на краката с тялото и потъването, както и свободното заемане на позиция. Предпоставка е изправеният гръбнак.

7.                                    Закръгленост в областта на чатала. Да имаме усещане за закръгляне в областта на дантиен, издърпване на енергия от стягането на ануса и перинеума и подвиването на опашната кост.

8.                                    Коленете са отпуснати и обърнати в посоката на ходилата. В коленете винаги има някакво необходимо напрежение за поддържане на тялото, но то не бива да се преувеличава. Проблемите с усукването на коленете, показват липса на отпускане в кръста и липса на закръгленост в областта на чатала.

9.                                    Вкореняване. Ходилата и пръстите на краката да се стремят да обхванат земята. Осигурява стабилност на формата и правилно построяване.

Принципи на движението

Да се усвоява правилната форма, без импровизации и нововъведения.

1.                       Ако се движи нещо – всичко се движи, ако нещо спре – всичко спира.

2.                       Координация между рамене и тазобедрени стави, лакти и колене, длани и ходила.

3.                       Да се диша леко и естествено.

4.                       Да се различава пълно от празно – ако тежестта е на левия крак – десния е празен – дясната ръка е пълна. Когато е пълен десният крак – лявата ръка е пълна.

5.                       Да се избягва двойната тежест.

6.                       Движението е от цялото тяло. Тръгва от земята – в кръста се разпределя и достига до дланите.

7.                       Да не се допуска напрягане на мускулите – движеща сила е умът. За да не се блокира ци , мисълта трябва да е свързана с бойното приложение, а не с енергията.

8.                       Липса на агресия – когато се изпълнява форма да си представяме, че без всякаква агресия отстраняваме противник.

9.                       Движенията са като нанизани на една нишка. Краят на едно движение е началото на другото.

10.                   Единство на тяло, енергия и дух. Единство на вътрешно и външно. Единство на горната и долната част на тялото.

11.                   Да се търси покоят в движението.Да се обединява движение и покой.

Взаимодействия

Тренира се по двойки туей шоу и да лю. Усвоява се взаимодействието на силите с партньор. Формата е изградена от 13 позиции – пет стъпки и осем врати. Петте стъпки са поглед наляво – стъпка напред – поглед надясно – отстъпление и централно равновесие. Те съответстват на петте елемента, подредени като взаимно пораждане. Ляво – дърво, напред – огън, дясно – метал, назад – вода и център – земя. Това определя тялото на Дао. Триграмите  са подредени по метода хоутиен (следващите небеса). Осемте врати са съответни на осемте триграми и позициите им, подредени по метода сиен тиен(предишните небеса) – това е времето и пространството, изразено като осем аспекта на силата и се определя като функция на Дао. Заедно, петте стъпки и осемте врати образуват 64 хексаграми, или възможни взаимодействия. На осемте триграми съответстват силите :  виж диаграмата.

Така се създават бойните приложения на формата. С ан не може да се атакува дзи, дзи се атакува с лю. Пън неутрализира джън с чжоу се атакува цай и т.н. Това произтича от взаимното унищожение на елементите. Може да подсилим с нашата вода дървото на противника, за да го атакуваме, но това вече е преднамерено и неестествено. Естествено е винаги човекът да има един изход от ситуацията. Така адептът става едно с Дао.

Дао следва естеството и така се грижи за всичко. Естеството съхранява защото не преследва цел за разлика от изкуството.  Затова – нека знаем да действаме, но да не действаме.

История

За създател на Тайдзицюан се счита Джан Санфън, прочут даос от планината Удан, роден в годината Динуей (1247 г.), четвърти месец, девети ден, в часа на Заека. За него се разказват различни истории. Казват, че имал пет любими занимания. Тренирал със сабя на лунна светлина, което му давало енергия. Играел Тайдзицюан през тъмна нощ, за да придобие сила. Удължавал диханието си, като се катерел по планините във ветровити нощи. Чрез медитация просветлявал човешката си природа. Изчистването на съзнанието си постигал с четене на класически текстове в дъждовни нощи. Джан Санфън обичал зимата в Удан. Любувал се на пейзажите. Казват, че когато ходел по снега, не оставял следи. Посредством дихателни упражнения можел да разтопи бялата покривка около себе си. Топлината на тялото му била толкова силна, като че снегът бил под топло слънце. Когато медитирал нощем, жизнената енергия Ци развявала расото му, все едно, че духал вятър, а стените около него се клатели. Силата му била толкова велика, че веднъж по време на буря вдигнал огромна скала, която била опасна за минаващите пътници и я хвърлил в пропастта. 

Съществуват две легенди за създаването на Тайдзицюан. Според едната Джан Санфън създал бойното изкуство след като станал неволен свидетел на битката между жерав и змия. Благодарение на мекотата на движенията си, влечугото избягвало клюна и ноктите на птицата и победило. Това накарало Джан Санфън да осъзнае превъзходството на мекото над твърдото. Другата версия е по-различна. В нея се разказва, че божеството Хъйди - даоският бог на войната, покровител на Севера, който живее на Полярната звезда, предал по време на сън бойното изкуство на Джан Санфън. Според легендата, сутринта, когато излязъл от манастира, даосът успял да победи повече от сто разбойници. 

Така в планината Удан възниква бойното изкуство Тайдзицюан, включващо в себе си комплекс от дихателни техники за постигане на божествена инкарнация.

Ян Стил Тайдзицюан

Най-популярният и широко практикуван стил на Тайдзицюан днес е стил Ян, който води началото си от края на XVIII - началото на XIX век. Негов създател е Ян Лучан, който е изучавал Чън стил при Чън Чансин. Историята е следната: Ян Лучан е бил назначен за слуга в къщата на Чън Чансин. Работейки, той тайно наблюдавал тренировките на фамилия Чън и самият той се опитвал да наподоби движенията. В един момент обаче бил разкрит и след като го накарали да покаже уменията си, всички останали много учудени от постиженията му. Тогава Чън Чансин решил да го приеме за ученик и започнал да му преподава изкуството. Резултатът от това бил, че Ян Лучан достигнал много високо ниво на майсторство и станал непобедим по време на битка. Ян Лучан модифицирал наученото и създал добре известния днес стил с еднакви по скорост движения, които текат без прекъсване.