Принципи на формата
1. Отпускане на
корема и диафрагмата. Отпускане на тежестта в дантиен. Това позволява на
диханието да се спусне до долния дантиен, на
3 цуна под пъпа и един цун навътре в тялото. Може да се постигне в
статична позиция – събрани крака и изправен гръбнак, като ръцете са поставени
една върху друга върху дантиена. При мъжете
- лявата отгоре, при жените – дясната. Да се усеща как отпуснатият корем
при вдишване и издишване се разширява и свива. От отпускането на корема зависи
цялостното отпускане на тялото и изграждането на връзките между центъра на
дантиена и периферията на формата. При концентрация в дантиен се обединява
жизнения център с присъщата му сексуална енергия – дзин, диханието – ци и духа
– шън. За да се включи шън е необходимо погледът да се отправи също към точката
на дантиена без да се навежда главата. В началото очите може да се затворят за
улеснение.
2.
Изправяне на
гръбнака. Осъществява се при подвиването
на опашната кост напред и навътре и избутването на главата леко назад и нагоре
– така сякаш някой ни избутва в областта на горната устна. Този принцип създава
усещането за мистичната ос между небето и земята и помага за центриране на
тежестта на тялото и обединяване на усещането за силата. Ако гръбнакът не е
прав не може да се използва силата на цялото тяло. Важно е да се знае, че при
всеки поглед надолу главата несъзнателно се навежда и така се нарушава
принципът. Затова, погледът е свързан с горната ръка при движението, а тази
която е долу се слуша. Изправеният гръбнак осигурява възможността на
култивираната енергия да навлезе в пронизващия канал в средата на гръбнака и да
пропусне диханието в костния мозък.
3.
Отпускане на
ръцете, раменете и лактите. Отпускането на раменете помага за изтичане на
напрежението от тялото и нахлуване на енергия в ръцете. Мускулното напрежение
блокира каналите на ци и създава чувство за дискомфорт и парене там където
енергията е в застой. Осигурява се възможност за връзка на ръцете с дантиен.
4.
Затваряне на
гърдите и отваряне на гърба. Осигурява отпускане на диафрагмата и диханието и
усещане на силата отзад. Освобождава напрежението в гърдите и плещите. Постига
се като се закръглят раменете леко напред. При движение този принцип се
нарушава щом се заключат раменете и загубим чувството за закръгленост отпред.
Изгражда се в статична позиция – джанджуан (да прегърнеш дървото).
5.
Главата да е
окачена отгоре. Създава усещане за леката и чувствителна енергия на върха на
главата и окачване на тялото в областта на 7 шиен прешлен. Осъзнава се силата
нагоре и лекотата в тялото. Езикът опира в небцето леко и се отделя слюнка,
която трябва мислено да отправяме към долния дантиен. Това е така наречената
“медена роса”, която съдържа необходимите съставки за алхимични промени в
тялото.
6.
Отпускане на кръста
и бедрата. От това зависи връзката на краката с тялото и потъването, както и
свободното заемане на позиция. Предпоставка е изправеният гръбнак.
7.
Закръгленост в
областта на чатала. Да имаме усещане за закръгляне в областта на дантиен,
издърпване на енергия от стягането на ануса и перинеума и подвиването на
опашната кост.
8.
Коленете са
отпуснати и обърнати в посоката на ходилата. В коленете винаги има някакво
необходимо напрежение за поддържане на тялото, но то не бива да се
преувеличава. Проблемите с усукването на коленете, показват липса на отпускане
в кръста и липса на закръгленост в областта на чатала.
9.
Вкореняване.
Ходилата и пръстите на краката да се стремят да обхванат земята. Осигурява
стабилност на формата и правилно построяване.
Принципи на движението
Да се усвоява правилната форма, без импровизации и
нововъведения.
1.
Ако се движи нещо
– всичко се движи, ако нещо спре – всичко спира.
2.
Координация между
рамене и тазобедрени стави, лакти и колене, длани и ходила.
3.
Да се диша леко и
естествено.
4.
Да се различава
пълно от празно – ако тежестта е на левия крак – десния е празен – дясната ръка
е пълна. Когато е пълен десният крак – лявата ръка е пълна.
5.
Да се избягва
двойната тежест.
6.
Движението е от
цялото тяло. Тръгва от земята – в кръста се разпределя и достига до дланите.
7.
Да не се допуска
напрягане на мускулите – движеща сила е умът. За да не се блокира ци , мисълта
трябва да е свързана с бойното приложение, а не с енергията.
8.
Липса на агресия
– когато се изпълнява форма да си представяме, че без всякаква агресия
отстраняваме противник.
9.
Движенията са
като нанизани на една нишка. Краят на едно движение е началото на другото.
10.
Единство на тяло,
енергия и дух. Единство на вътрешно и външно. Единство на горната и долната
част на тялото.
11.
Да се търси
покоят в движението.Да се обединява движение и покой.
Взаимодействия

Така се създават бойните
приложения на формата. С ан не може да се атакува дзи, дзи се атакува с лю. Пън
неутрализира джън с чжоу се атакува цай и т.н. Това произтича от взаимното
унищожение на елементите. Може да подсилим с нашата вода дървото на противника,
за да го атакуваме, но това вече е преднамерено и неестествено. Естествено е
винаги човекът да има един изход от ситуацията. Така адептът става едно с Дао.
Дао следва естеството и така се грижи за всичко.
Естеството съхранява защото не преследва цел за разлика от изкуството. Затова – нека знаем да действаме, но да не действаме.