вторник, 27 септември 2022 г.

 

Wellness Exercises with Master Yang Jun / Part 2

 



 Комплекс от упражнения, създаден от ГМ Ян Джън, които могат да се практикуват у дома, на ограничено пространство. Целта на тези упражнения е поддържането на добро здраве. Тук е показана втората част.

вторник, 30 август 2022 г.

 

Wellness Exercises with Master Yang Jun / Part 1



 Комплекс от упражнения, създаден от ГМ Ян Джън, които могат да се практикуват у дома, на ограничено пространство. Целта на тези упражнения е поддържането на добро здраве. Тук е показана първата част.


вторник, 17 май 2022 г.


 European Wushu Championships Burgas 2022.

Георги Георгиев  взе сребро с Ян Тай Чи сабя и бронз с Ян Тай Чи Чуан форма. Поздравления!

петък, 27 август 2021 г.

четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Раузи срещу Нунес - упътване за това как да НЕ получаваме удари



Раузи срещу Нунес  - упътване за това как да НЕ получаваме удари
Източник:  

Мина повече от година от както написах анализ за мача на Раузи срещу Холи Холм. Изводът ми тогава беше следния:

„Ако има някаква поука за Раузи от мача, то тя е следната: при боя в стойка простата агресия често е достатъчна за победа над не особено добър противник. И ако си добър борец това със сигурност ще ти даде шансове за скъсяване на дистанцията и приложение на уменията ти. Но ако ще се биеш срещу добър боец в стойка, то ти трябва да и да владееш доста добре защитата при игра от стойка.“
Струва ми се, че в годината между двата мача Ронда не е направила нищо и имам в предвид наистина абсолютно нищо, за да подобри тази защита. И това беше съвсем очевидно в снощният мач срещу Аманда Нунес. Мнозина си мислят, че основата на играта в стойка е атаката: нанасянето на удари с ръце и крака. Наистина това е и основната философия на доста училища, които се рекламират като „фокусирани върху мишената“. Но в много статии в течение на годините аз твърдя, че способността да надделееш над противник, който е дори слабо подготвен има по-малка връзка със способността ти да удряш по-силно и по-голяма връзка със способността ти да не получаваш удари. /Тоест по-важен е не силния удар, а способността да избягваш силни удари/.
Има добра причина в карате да съществуват техники, които се наричат „уке“. Въпреки че „уке“ често се превежда като „блок“ това е съвсем погрешно. Правилният превод на „уке“ е „приемане“ от японския глагол „укеру“ – получавам, приемам. През годините доста съм спорил, че „уке ваза“ са основа на източните системи за самозащита, така както избягването на удара, уклони и прочие движения с тяло са основа на западните  системи за бой в стойка като бокса.
С други думи майсторството в бойните изкуства е нещо повече от просто удряне на чували и чупене дъски – стационарни обекти, които нито удрят обратно на свой ред или пък ти пречат по някакъв начин да удариш. Без значение дали говорим за самоотбрана или спорт майсторството в бойните изкуства се свежда до това колко ефективно човек може да „приеме“ или по-точно „отрази“ ударите на противника си. Ако майсторството се свеждаше само до това колко силно можеш да удряш, то човек нямаше да има нужда да прави нищо повече от бой на чували и круши. И под „получаване“ не се има предвид ти да поемеш удара с тяло или пък още по-лошо с брада. Означава човек да ги получи и то по такъв начин, че удара никога да не достигне целта си било то чрез избягване, приплъзване, изпреварване, отразяване, пресрещане и да, дори и блокирането му. С други думи трябва да сме в състояние да се справим с противник, който се съпротивлява. Да, трябва да можем да удряме силно. Но това не е достатъчно. Нито пък това е основното умение. Когато се изправиш пред противника, това което те отличава от начинаещия е начина, по който се справяш с него, а не това колко яко можеш да удариш нещо, което не се съпротивлява.
В боя с Нунес Ронда Раузи показа, че все още не се е научила да „приема“ удари по друг начин освен да ги „блокира с лице“. Просто гледайте долното видео. 

Интересно ми беше да чуя как треньора на Ронда Едмънд Тарвердиян крещи „движи главата“ през по-голямата част от срещата. Той крещеше дори когато двете не бяха на бойна дистанция. Като че искаше Ронда просто да прави безсмислени защитни движения просто заради самия танц. Но по-вероятно той искаше да предупреди Ронда да използва защитните си умения срещу атаките на Нунес. За съжаление на Едмънд и още повече за съжаление на самата Ронда, тези негови предупреждения идваха прекалено късно. Тя въобще не движеше главата си. Тя просто нямаше ситуационен рефлекс за това движение.
Преди това можеше също да се чуе как треньора крещи на Ронда „накарай я да пропусне“.  Което е всъщност е и изкуството на „защитата“ или „приемането“ – да накараш противника да пропусне. „Дъските не отвръщат на удара“ както казах и преди може да има и друго значение, а именно: „Дъските не те карат да пропуснеш удара“ /Тоест ако Ронда се движи като дъска, то няма как Нунес да пропусне мишената 😊/. Различните бойни стилове имат и различни начини за постигане на добра защита. Но отново се наблюдаваше на мача, че Раузи нямаше някаква техника, с която да накара Нунес да пропусне, а на свой ред Нунес я удряше в десетката почти всеки път. Не съм и първия, който отбелязва че това почти със сигурност се дължи на лошото трениране на Раузи от страна на треньора и Тавердян.
Важно е да се отбележи, че „уке ваза“ присъства във всеки стил на елементарно ниво още в бойната стойка – в карате „камае“ или гард. В карате „уке“ е фокусирано в използването на ръцете за пресрещане на ударите. При бойните спортове с ръкавици „уке“ се състой в поставяне на ръцете малко по-високо и близо до лицето и накланяне на главата и брадичката надолу. Ронда не направи нищо такова, въпреки че това е основно“уке“ за бокса или играта с ръце, която тя се пробваше да симулира. Гардът и беше широко отворен при всички критични точки и особено при ритане. Брадичката и беше вдигната нагоре. Тя изглеждаше като пълен аматьор. Обратно на Ронда, при Нунес изглеждаше че тя много добре знае какво да направи, за накара противничката си да пропусне. Може да се види ясно на следващите няколко снимки. Докато Ронда изпълнява абсолютно предвидим ляв прав, Нунес го „приема“ с умение като плъзва глава от вътрешната му страна и едновременно контрира с десен крос овърхенд. Ако Ронда някога е имала намерение да продължи с неин десен крос, то тази възможност и е моментално „отрязана“ от действиета на Нунес. Това „отрязване“ е друг пример за „уке ваза“ – изпреварване и недаване на възможност за разгръщане на удара на противника чрез правилна постановка. Накрая Тавердян насърчаваше нещастната Раузи „Движи се, движи се, движи се...“ и каза нещо, което разкри супер прозрачният им план за боя – „клинч, клинч, клинч“!!! И наистина Ронда се опита да влезе в клинч поне 3 или 4 пъти. За нещастие на Ронда обаче, Нунес знаеше това, което ранните бойци на УФЦ /тези които бяха участвали само на правилници в стойка без борба на земя/ бяха забравили: една голяма част от функцията на „уке ваза“ е точно да НЕ позволи минаване в клинч.
Вижте това мое приложение на техника от тайчи чуан за избягване на клинч. Първото, което ми хрумва, а съм заснел много през годините. Не го приемайте като някакво върхово приложение, а само като едно от много възможни и като една интерпретация на традиционна техника срещу влизане в клинч.

Всъщност Нунес не прави нещо кой знае колко различно – дърпа се назад и удря високо към главата. Моята защита на горния клип включва директно бутане на противника и вдигане на крака по диагонал, за да се избегне ритник към коляното. Разбира се удари в самото коляно /забранени по правилник/ Ронда никога не е имала намерение да прави. Целият и план за мача беше да влезе в клинч, от където да хвърли протвничката си и да пренесе боя на земята. Нунес е предвиждала това. Така че тя правилно предполага, че клинча е постановка за хвърляне на земята, а не контра за удар и затова просто се дърпа назад и хвърля удар към главата. Добро„уке“!!
По никакъв начин Нунес не позволи на плана на Ронда да проработи. Тя не падна в капана, в който много боксьори и състезатели от стойка падаха и все още падат като си мислят, че клинчът е едно относително сигурно положение, тъй като не позволява разгръщането на сериозни нокаутиращи удари особено при бой с ръкавици. Стратегията на модерните бойни спортове ни учи, че клинчът е особено опасен за бойците от стойка, особено когато те нямат нагласа да слизат на земята. Може да звучи изненадващо, но за хората от традиционните стилове и системи за самозащита това не е никаква новост. В моите проучвания многократно съм отбелязвал, как „знанието на древните“ ни учи, че да те свалят на земята, когато се защитаваш е катастрофално. Това те обрича на опасност от скрито оръжие, от контузия върху неравен или каменист терен, опасност от няколко врагове около теб... Нека кажем, че стиловете за самоотбрана си имат сериозна причина да слагат като основен маниер за бой боят от стойка, а не на земя: човек не желае да се мята по земята с противника си, когато има и други опасности наоколо.. Винаги когато традиционните стиловете за самоотбрана препоръчват борене и слизане на земя, то е за да се избегне дълга схватка с един противник или да се осигури по голям шанс за бягство.
Разбира се това по никакъв начин не омаловажава наличието на добри умения в борбата. В спорт като ММА те са много важни. В стиловете за самозащита също е препоръчително да ги имаш. В крайна сметка си е добре да знаеш какво да правиш ако те повалят на земята, а и как да паднеш преди това тъй като винаги има шанс да се отзовеш в такава ситуация при самозащита.
Изводът от казаното до тук е, че ако искаш да се биеш на ММА или при самозащита и очакваш срещу теб да има противник, опитен в боя от стойка ти също трябва да тренираш умения за бой в стойка. Особено трябва да се набляга върху изкуството на защитата – „уке ваза“ или как да „получаваш“ и отразяваш удари.
В зависимост от стила това може да бъдат боксовите уклони, приплъзвания, отразявания на удари, хватове, париране. Или недай боже истински блокове 😊.
Ето защо през годините аз много пъти сам бил против тенденцията стилове като карате да разглеждат „уке ваза“ само като „удари, хвърляния, ключове, задържания...“ всичко друго, но не и „уке“. Понякога „уке“ си е просто „уке“. Наистина бих казал, че това си е валидно за по-голямата част от случаите.
Защото в мача Раузи-Нунес се видя колко зле се представя един състезател, когато няма умения за защита при бой в стойка – той се превръща в пословичния  за много стилове“ боксов чувал“, който те се надяват да срещнат. Състезател без защита се превръща в точно такава жертва, която бойци като Ронда преодоляват с нищо повече от атлетизъм и гола агресия. Трябва да е ясно обаче – Ронда бе победена за по-малко от минута, но има огромна разлика между тази загуба и да кажем загубата на Алдо от Макгрегър за 13 секунди. 

Тя не беше резултат от системно наказване на един безпомощен боксов чувал /в ролята на Ронда/, а беше грешка при тайминга на състезател, който планираше удара си срещу много добър и опитен противник. Ронда беше за Нунес просто мишена. Тя нямаше умението да осуети атаките на Нунес. Не можеше да „приеме“ ударите на Нунес интелигентно. Докато Алдо в мача срещу Макгрегър рискува и се откри, а Макгрегър умело използва този момент, то Раузи беше цялата една „дупка“ през цялото време. Поражението и беше неизбежно. Ронда не загуби защото Нунес беше по-бърза, по силна или млада, по-висока или имаше по-дълъг обхват на ударите или по-добро време на реакция. Загуби защото, както посочих и в предишната си статия уменията и за бой в стойка не бяха особено добри. Тя нямаше добри базови умения през 2015. Нямаше ги и към края на  2016г. 


 Да, може да мята смешни удари и това е всичкото и умение. Да, това са само атакуващи движение, но те дават тонове информация за общото и ниво на бой в стойка – и в атака и в защита. Тя се движеше и продължава да се движи като пълен аматьор в боя в стойка. Чувал съм, че Нунес има черен колан по бразилско джуджуцо, но наистина не зная как е нивото и на земя. Дори земята да не е най-силната и страна, то тя със сигурност не я е пренебрегнала в степента, в която Ронда е пренебрегнала боя в стойка. Но това нямаше толкова голямо значение, тъй като те така и не стигнаха до земята. Все повече мачове в ММА  водят до извода, че докато често може да ти се размине с лоша игра на земя, /въпреки че въобще не препоръчвам такова нещо – тоест да не си добре подготвен за земя/, то професионалното владеене на бой в стойка е абсолютно задължително за октагона. Раузи нямаше тези професионални умения за бой в стойка, факт който много не я смущаваше главно заради сравнително ниското ниво на противниците и. Ронда Раузи е безспорно един от най-добрите борци в света. Но отказът и да приеме, или по скоро отказът на треньора и да приеме, че боят в стойка изисква сериозни умения, надхвърлящи мятането на няколко прави и влизането в клинч беше нейният провал.
Ронда приемаше, че джудо тренировките могат да отнемат години усилено трениране, а боят в стойка не е нещо повече от атлетизъм и агресия – много работа във фитнеса, удряне на чували и странен бой със сянка. Едно огромно подценяване на нещата, което хората биха очаквали от някой аматьор, а не от професионален боец. Със сигурност тази нагласа за подценяване я няма нито в професионалистите в ММА, който предпочитат повече боя в стойка, нито сред сериозните практикуващи на традиционни стилове в стойка. /Следва видео на клипове от ММА мачове/. Колкото до треньора на Раузи... колкото по-малко говорим за него толкова по добре... Ако има нещо, за което Ронда не трябва да се критикува, то това е нейната лоялност към треньора и, която е достойна за похвала, тъй като показва и лоялността и към приятелите и. /въпреки че покзва известна степен на когнитивен дисонанс/.
За финал може би оценката ми е доста брутална. Но тя отразява бруталния край на мача между двете състезателки, а както преполагам и краят на кариерата на Ронда в ММА. Давам оценката си така, както виждам положението. Желая всичко добро на Ронда в бъдеще. Тя е състезател от световна класа, но се представи разочароващо в този мач.

Благодаря за превода на .... преводача! Работата ти е велика!  :)

вторник, 16 октомври 2018 г.

Механиката и структурата в бойните изкуства срещу фитнеса и силата




Механиката и структурата в бойните изкуства срещу фитнеса и силата

Много школи в бойните изкуства наблягат на фитнеса и тренирането за сила. Доброто раздвижване задейства ендорфините и хората излизат от залата чувстващи се добре и щастливи, с намалени нива на стреса и общо чувство за удоволетворение. Да си в добра форма винаги кара човека да се чувства добре. Понякога фитнес тренировката може да се състои от циклични упражнения или пък упражнения изпълнявани в бърза последователност. Докато аз със сигурност съм привърженик на добрата форма и силата, то не съм въобще съгласен да се пренебрегват добрата механика на тялото и структурата, за да правиш фитнес.
Има една наложена заблуда сред хората, че за да бъдеш в състояние да се защитиш от агресор трябва да си в супер физическа форма, тъй като боя е много интензивно физически и енергоемко занимание. Да, наистина има много предимства на това да си в добра атлетична и силова форма, но е много по добре от гледна точка на самозащитата да си в състояние да удариш някой веднъж и да го свалиш, отколкото да си построил тренировката си върху техники състоящи се от 10 и повече удара, които да неутрализират противника.
Също така трябва да си даваме сметка, че има много голяма разлика между самозащитата и  регламентирания бой. Най-важната разлика е, че самозащитата е законна,  докато регламентирания бой /на улицата/ не е /във Великобритания това е незаконно/. За да има регламентиран бой е нужно съгласието на двамата участника да „оправят“ нещата помежду си, а при самозащита едната страна няма желание да се бие, но другата страна я принуждава.
При положение на самозащита, когато вие искрено вярвате, че сте застрашен или има агресия срещу вас с цел да ви наранят, то тогава вие имате законно право да ударите първи, въпреки че след това трябва да давате добри обяснения защо сте постъпили така и какво ви е дало основание да смятате, че сте били в опасност. /Става въпрос за закона във Великобритания/. Има много широка заблуда сред хората, че за да можете да се защитаваш трябва да се научиш много добре да се биеш.
Боят е това, което правиш обикновено, когато всичко друго се е провалило. Боят е последния инструмент, до който прибягваш в добрата система за самозащита. Много малко хора разбират това. Дори самият Брус Ли, които е може би най-известната в западния свят звезда и разпространител на бойните изкуства, говори повече за „боя“ отколкото за самозащита, тъй като е учавствал в доста улични сбивания и е приел няколко предизвикателства. Без да се обижда Брус Ли, но човек не се бие ако целта му е просто самозащита. Биеш се ако имаш голямо его и нещо за доказване. Ако обаче човек попадне в ситуация на самозащита и реши да удари първи, то той трябва да има достатъчна сила на удара, за да реши ситуацията с един удар. Със сигурност не искаш да удряш противника 10-20 пъти. Ими и други важни неща освен силата на удара като отвличане на вниманието, малко познаване на слабите зони, как да се позиционираш добре, за да имаш предимство и да прикриеш удара както и  други неща,  които няма да коментираме тук.
Ако човек реши да предприеме този превантивен удар и иска той да проработи, то тогава ние се нуждаем от наистина добра механика на тялото, за да можем да внесем в противника колкото може повече тегло на тялото и ускорение, за да постигнем възможно най-голяма сила на съприкосновение с мишената. Нуждаем се също от много добра структура в момента на удара, за да не се „разпилее“ част от силата било при огъване на китката или пък защото рамото ти се е извадило... Това се нарича „добра техника“. Също така ако пред вас са повече от един противник сигурно е, че не искате да удряте всеки един по 10 или повече пъти.. Искате да ударите всеки по един път и да се надявате, че няма да стане след това.
За да имате добра механика и структура на тялото, част от тренировката трябва да бъде бавна, на много ниска скорост с цел да се уверите и проверите дали всичко е наред. Много е трудно да се корегират грешки, когато всичко се прави постоянно на пълна скорост. Това е и причината много от традиционните стилове да тренират бавно,  така че инструктора да е в състояние да поправя постоянно и да се увери, че всичко се движи правилно. Да направиш 50 бързи удара на лапи не върши работа. Това може да не е проблем за някой с вече изградена добра техника, дори той ще си подобри издържливостта. Но е проблем за този, който учи в момента техниката. Дори и много напредналите от време на време трябва да тренират на много ниска скорост, за да се уверят че някои лоши навици не са се прокраднали заедно със скоростта и за да направят още подобрения. Тай Чи е класически пример за това. Там се тренира бавно, но практикуващ, който тренира Тай Чи като бойно изкуство може да бъде и бърз като светкавица, когато е нужно.
Също така ако първо се научат добрата механика на тялото и структура е много лесно след това да се добави скорост, тъй като всичко в тялото се движи максимално ефективно. Обратното е много трудно. Ако първо правите нещата на скорост, получавате много лоши навици, по отстраняването на които, след това специално трябва да се работи и да изградите други, за да се оправят нещата.
Един от най-влиятелните фактори, които поставят ударението върху фитнеса за сметка на добрата техника през последните години е развитието на бойните спортове и ММА. На ММА двубоите се срещат двама атлети приблизително с еднаква подготовка, в една категория, по взаимно съгласие, бият се по унифицирани правила в относително сигурна обстановка. Със сигурност това е едно състезание по издържливост, в което фитнеса безспорно играе голяма роля. Разбира се и ММА състезателите отделят много време за работа върху техниката и я имат на високо ниво, но за голямата част от неопитните зрители остава впечатлението, че мача се реша най-вече от фитнеса.
Друг влиятелен фактор са филмите, в които добрия и лошия се налагат един друг невъзможно дълго време и понасят удари невъзможни за човек. Това също налага представата в зрителите, че фитнеса решава всичко.
Този подход с предимствено трениране на фитнеса и силата е много характерен за т.нар. „Мак Доджота“ – Макдонълдс Доджота или Доджота „ширпотреба“. Нищо неподозиращите ученици приемат фитнеса за водещ пред добрата механика и структура на тялото, когато в това ги убеждава човек в готина униформа, наричащ себе си „майстор“ и рекламиращ добре. А още повече, че тези неща се потвърждават от филмите и спорта по телевизията. Но това е просто начин да се скрие лошата техника... Ученикът свършва тренировката в приповдигнато настроение, ендорфините циркулират, той се чувства добре, потренирал е добре и щом се чувства така значи школата е супер.
Ироничнота в цялата работа е, че тренировката за добра механика и структура също може да е много натоварваща, много добра като фитнес натоварване и не по малко изморителна, както всеки практикуващ традиционен стил знае. Но ако искате да изградите бързо разрастваща се „франчайз“  организация и да направите много пари, то по-лесно е да „произведете“ фитнес инструктори, които изглеждат добре, отколкото да тренирате технически добри инструктори. По този начин имате все повече пари от всяко следващо присъединено доджо.
Често казват, че хората в наше дни не искат да се напрягат много за степените си и желаят да ги получават по-лесно, но мисля, че това не е съвсем честно спрямо тях. За незнаещия ученик един здрав, атлетичен, бързо движещ се инструктор изглежда като идеала за майстор. Той изглежда наистина като филмовия герой или спортиста от екрана. Незнаещият ученик не знае недостатъците на техниката на този инструктор просто защото не знае какво всъщност представлява истинската добра техника. За да сме честни трябва да кажем и че голямата част от тези инструктори също не знаят какво трябва да представлява добрата техника, тъй като и  самите те са били тренирани по този начин. А незнаещият ученик излиза от залата доволен от извършеното трениране и дори и не подозира че нещо не е наред или дори липсва в тренировката...

Източник: